Колко често мечтаеш да избягаш от напрегнатия ритъм на града? Животът се случва на бързи обороти, а дните преминават покрай теб в поредица от срещи, разговори, задачи и отговорности. Там, където динамиката ти дава стимул да успяваш, да се справяш с предизвикателствата и да бъдеш най-добрият всеки ден. Ти си дете на града, харесваш го с всички негови плюсове и минуси. Привързан си към удобствата на градския начин на живот и предимствата, които той ти дава – работа, спорт, срещи с приятели и богат избор от възможности за забавления. Градът е твоето родно място, с което се чувстваш свързан завинаги. Вътрешно обаче знаеш, че искаш нещо повече от това. Сърцето ти копнее за глътка свобода. Свободата да се наслаждаваш на изгревите в планината. Да дишаш дълбоко. Да наблюдаваш облаците в небето. Да покоряваш върхове. Да усещаш силата на природата в теб – чиста, неподправена, завладяваща.

Ако си готов да преоткриеш връзката си с природата, нека ти разкажем още...

Силата на
природата в теб

DEVIN Минерална е натурална вода от сърцето на Родопите – чиста, нискоминерализирана и подходяща за активните, динамични хора, които искат да водят здравословен начин на живот. Тя доставя необходимите минерали и се грижи за добрата хидратация на организма в забързаното ежедневие, по време на спорт или в офиса.

Това, което я отличава, е чистотата на нейния произход, уникалния минерален състав и доказаното качество. DEVIN Минерална извира от естествен извор с дълбочина над 700 м, което векове наред я защитава от повърхностно замърсяване. Изворът и мястото на бутилиране се намират в екологично чист район в региона на град Девин. Водата извира при температура от над 40 градуса и притежава специфични качества като уникален баланс на минералите, висока алкалност (pH = 9,48) и приятен вкус. Минералната вода DEVIN се отличава с ниска минерализация.

Термоминералните води с температура над 40 градуса, на които е богат регионът на Девин, в съчетание с благоприятния климат, природната красота и чистотата на района, превръщат нашия роден дом в предпочитано място за спа туризъм, почивка сред природата и лечение на редица заболявания, свързани с нервната и опорно-двигателната система.

DEVIN Минерална носи в себе си силата на природата, за да ти я предаде чрез всяка глътка и да те зареди с енергия за активен и пълноцененживот.

От сърцето на Родопите

прочети още

Събуди силата на природата в теб и почувствай енергията на Родопите с новата рекламна кампания на DEVIN Минерална.

ТВ РЕКЛАМА

ПУСНИ ТВ РЕКЛАМА

DEVIN Минерална е натурална вода от сърцето на Родопите – чиста, нискоминерализирана и подходяща за активните, динамични хора, които искат да водят здравословен начин на живот. Тя доставя необходимите минерали и се грижи за добрата хидратация на организма в забързаното ежедневие, по време на спорт или в офиса.

Това, което я отличава, е чистотата на нейния произход, уникалния минерален състав и доказаното качество. DEVIN Минерална извира от естествен извор с дълбочина над 700 м, което векове наред я защитава от повърхностно замърсяване. Изворът и мястото на бутилиране се намират в екологично чист район в региона на град Девин. Водата извира при температура от над 40 градуса и притежава специфични качества като уникален баланс на минералите, висока алкалност (pH = 9,48) и приятен вкус. Минералната вода DEVIN се отличава с ниска минерализация.

Термоминералните води с температура над 40 градуса, на които е богат регионът на Девин, в съчетание с благоприятния климат, природната красота и чистотата на района, превръщат нашия роден дом в предпочитано място за спа туризъм, почивка сред природата и лечение на редица заболявания, свързани с нервната и опорно-двигателната система.

DEVIN Минерална носи в себе си силата на природата, за да ти я предаде чрез всяка глътка и да те зареди с енергия за активен и пълноцененживот.

От сърцето на Родопите

прочети още

Казват, че Родопите лекуват всичко – от стрес до разбити сърца. Тръгвам на път, за да забравя за поредното разочарование в живота си. Понякога трябва да се изгубиш, за да се преоткриеш отново. Единственото, от което имам нужда, е да изключа телефона си, да забравя за съществуването на Фейсбук и да се отдам на времето...само за мен.

Умишлено избирам място в Родопите, където никога не съм била преди. Планирам да се усамотя тук за един уикенд, за да остана насаме с мислите си. Сигурна съм, че Родопите ще ми помогнат.

Планината е добър приятел. Винаги е до теб, за да те изслуша, да сподели болката ти, да те успокои и да те остави да поговориш с тишината. Знам, че планината ще ми помогне да открия силата на природата в себе си и да се заредя с енергията, от която толкова силно се нуждая. И ето ме в село Ма̀настир. Съботната сутрин ухае на свежест и аз жадно вдишвам чистия планински въздух. Селото е разположено на 1520 – 1600 м надморска височина и се счита за най-високото постоянно населено място на Балканите. Въздухът тук е хладен, като дори през месец май се случва да прехвърча сняг. За сметка на това, местните жители на селото, казват че „въздухът в Ма̀настир е най-чист, водата е най-бистра, чевермето е най-вкусно, а хората са най-хубави“ в сравнение с целите Родопи. И наистина, ако искате да се насладите на тишина, покой, разходки сред красивата родопска природа, Ма̀настир е идеалното място. Не пропускайте да се разходите по някоя от екопътеките в района, и най-вече – край поречието на река Ма̀настирска и до прекрасния водопад Свети Дух, който

Непознатите Родопи: Водопад Свети Дух

Казват, че Родопите лекуват всичко – от стрес до разбити сърца. Тръгвам на път, за да забравя за поредното разочарование в живота си. Понякога трябва да се изгубиш, за да се преоткриеш отново. Единственото, от което имам нужда, е да изключа телефона си, да забравя за съществуването на Фейсбук и да се отдам на времето...само за мен.

Умишлено избирам място в Родопите, където никога не съм била преди. Планирам да се усамотя тук за един уикенд, за да остана насаме с мислите си. Сигурна съм, че Родопите ще ми помогнат.

Планината е добър приятел. Винаги е до теб, за да те изслуша, да сподели болката ти, да те успокои и да те остави да поговориш с тишината. Знам, че планината ще ми помогне да открия силата на природата в себе си и да се заредя с енергията, от която толкова силно се нуждая. И ето ме в село Ма̀настир. Съботната сутрин ухае на свежест и аз жадно вдишвам чистия планински въздух. Селото е разположено на 1520 – 1600 м надморска височина и се счита за най-високото постоянно населено място на Балканите. Въздухът тук е хладен, като дори през месец май се случва да прехвърча сняг. За сметка на това, местните жители на селото, казват че „въздухът в Ма̀настир е най-чист, водата е най-бистра, чевермето е най-вкусно, а хората са най-хубави“ в сравнение с целите Родопи. И наистина, ако искате да се насладите на тишина, покой, разходки сред красивата родопска природа, Ма̀настир е идеалното място. Не пропускайте да се разходите по някоя от екопътеките в района, и най-вече – край поречието на река Ма̀настирска и до прекрасния водопад Свети Дух, който има пад от около 15 метра и е на само половин час пеша от центъра на селото. Красотата му е толкова осезаема и недокосната от времето, че моите проблеми изглеждат незначителни на фона на величествената гледка. Водопадът Свети Дух наистина е божествено място, създадено от най-великия творец – природата.

В района на Ма̀настир са открити следи от древни селища, но по-късно тук е имало само гори, а по османско време – ливади на турските бейове в района. Ма̀настир е основано след Освобождението, през 1890 г. Според преданието, трима братя българи, заедно със семействата си, изминали пеша разстоянието от село Давидково, което останало в турска територия, до това освободено място в България. След няколко години в Ма̀настир се появило училище, а през 1908 г. е построена и селската църква „Св. Св. Петър и Павел“. Постепенно в околностите на селото изникнали един след друг редица параклиси. Днес те са общо седем на брой. Храмовете са продължение на духовната традиция на това място. Разказват, че някога в местността Алишаовото под селото е имало стар манастир. Кога бил разрушен, никой не знае. Старите хора в селото разказват, че срещу големите християнски празници техните дядовци и баби са чували оттам камбанен звън.

Така и не разбирам дали тази история е истина или легенда. Но едно знам със сигурност – след два дни сред красотата на Родопите, отново ясно чувам гласа на сърцето си, а мислите ми са спокойни и подредени. Чувствам се здрава, силна и готова да покорявам нови върхове. Отново имам желание за живот и съм сигурна, че най-хубавото тепърво предстои...

Непознатите Родопи: Водопад Свети Дух

прочети още

Наричат Родопите „Свещената планина“. Може би защото тук се срещат различни посоки, миналото се отразява в настоящето, а легендите се сливат с реалността. Тази планина е виждала трудни и щастливи моменти, но винаги е съхранявала своята непреходна сила и способност да устоява на времето. За нея са написани редица песни, стихове и поеми. Възпявана от древността до днес, магията на Родопа планина се крие в нейната естествена красота, топлина и гостоприемност. Тя винаги е готова да предостави подслон, да защити и успокои, но и ревниво пази своите тайни.

Ако сте готови да откриете непознатото лице на Родопите, отделете си няколко почивни дни или най-добре цяла седмица, за да се насладите пълноценно на времето си далеч от града. Планината ще ви помогне да се отърсите от ежедневния стрес и ще ви зареди с енергия за нови начинания.

За по-авантюристично настроените, предлагаме едно интересно откритие: Дормановите скали. Те са група от зеолитни камъни с най-различни размери и причудливи форми, накацали върху склона край пътя между гоцеделчевските села Филипово и Осеново. Известни са още като Осеновски скали или Дорманови дупки – по името на местния хайдутин Дорман, който според преданието често се криел от турците из скалните кухини в подножението на скалния масив.....

Непознатите Родопи: Дорманови скали

Наричат Родопите „Свещената планина“. Може би защото тук се срещат различни посоки, миналото се отразява в настоящето, а легендите се сливат с реалността. Тази планина е виждала трудни и щастливи моменти, но винаги е съхранявала своята непреходна сила и способност да устоява на времето. За нея са написани редица песни, стихове и поеми. Възпявана от древността до днес, магията на Родопа планина се крие в нейната естествена красота, топлина и гостоприемност. Тя винаги е готова да предостави подслон, да защити и успокои, но и ревниво пази своите тайни.

Ако сте готови да откриете непознатото лице на Родопите, отделете си няколко почивни дни или най-добре цяла седмица, за да се насладите пълноценно на времето си далеч от града. Планината ще ви помогне да се отърсите от ежедневния стрес и ще ви зареди с енергия за нови начинания.

За по-авантюристично настроените, предлагаме едно интересно откритие: Дормановите скали. Те са група от зеолитни камъни с най-различни размери и причудливи форми, накацали върху склона край пътя между гоцеделчевските села Филипово и Осеново. Известни са още като Осеновски скали или Дорманови дупки – по името на местния хайдутин Дорман, който според преданието често се криел от турците из скалните кухини в подножението на скалния масив.

В продължение на векове ерозията и ветровете са изваяли в Дорманските скали впечатляващи „скулптурни“ композиции от хора, животни, гъби и растения – в зависимост от въображението на този, който ги гледа.

Непознатите Родопи: Дорманови скали

прочети още

От години те провокират въображението на учените, историците и природолюбителите. Някои виждат в скалите фигури на пазители на светилища, жертвени олтари, храмове и скални ниши, свързани с древни култови практики. Други възхваляват таланта на майката-природа за уникалния финес, с който е изваяла в камъка скалните фигури. Трети просто се наслаждават на красивата гледка или я запечатват във фотографиите си от Родопите.

Най-прочутата скална група в целия масив е Сватбата, за да която има редица интересни истории. Разказват, че навремето Осеново било толкова прочуто с хубавите си моми, че дори жителите на съседното село Гостун предпочитали да вземат за невести осеновки. Един младеж от Гостун се влюбил лудо в момиче от Осеново, но майка й не я давала. Тогава той и неговата дружина откраднали девойката с намерението да вдигнат сватба веднага, щом стигнат съседното село. Майката разбрала какво се е случило и в мъката си проклела жениха и сватбарите да се превърнат в камък.

Според друга версия на легендата, тя дала разрешение за сватбата и даже тръгнала с младите за Гостун, но по пътя се сетила, че забравила даровете за сватовете. Тръгнала жената обратно към родното си село, като помолила сватбарите да я изчакат. За нейна изненада, когато се върнала обратно на мястото, където ги оставила, от тях нямало и помен. Възрастната жена така се ядосала, че проклела сватбарите да се вкаменят преди да стигнат Гостун.

Каква е истината за злополучната сватба, никой не знае...Но с течение на времето скалният феномен се превърнал в любимо място на влюбени двойки, които идват тук, за да се врекат във вярност. Защото зад всяка легенда стои една красива история за любов.

Кое е първото нещо, за което се сещате, когато си помислите за Родопите? Планина, природа, чист въздух, вкусна храна, минерална вода? Вероятно всичко това и още нещо...За всеки човек, който поне веднъж е открил красотата на тази планина, тя носи различни асоциации. За едни Родопите са бягство от стреса на града, а за други – начин да бъдат по-близо до природата и до себе си. Едно е сигурно: планината носи спокойствие. Тя ни зарежда с енергия, дава ни усещане за свобода и е прекрасно място за отмора по всяко време на годината.

Ако сте любители на природата и се чудите къде да отидете през уикенда, ви предлагаме да откриете едно интересно, но малко познато място в Родопите.

Скалният феномен „Слона“ е разположен на около 4 км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин – Смолян, преди началото на квартал Настан. Намира се на левия бряг на река Въча. Стръмният склон, на който се откроява тази причудлива фигура...

Непознатите Родопи: Скалният феномен „Слона“

Кое е първото нещо, за което се сещате, когато си помислите за Родопите? Планина, природа, чист въздух, вкусна храна, минерална вода? Вероятно всичко това и още нещо...За всеки човек, който поне веднъж е открил красотата на тази планина, тя носи различни асоциации. За едни Родопите са бягство от стреса на града, а за други – начин да бъдат по-близо до природата и до себе си. Едно е сигурно: планината носи спокойствие. Тя ни зарежда с енергия, дава ни усещане за свобода и е прекрасно място за отмора по всяко време на годината.

Ако сте любители на природата и се чудите къде да отидете през уикенда, ви предлагаме да откриете едно интересно, но малко познато място в Родопите.

Скалният феномен „Слона“ е разположен на около 4 км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин – Смолян, преди началото на квартал Настан. Намира се на левия бряг на река Въча. Стръмният склон, на който се откроява тази причудлива фигура, е част от природната забележителност Настанска могила. Приликата на изваяната в скалите фигура със слон е поразителна. Погледнат отдалеч, Слонът има всички характерни белези на величествените си африкански и индийски „братовчеди“ – могъщо тяло, добре оформени предни крака и глава с хобот, който достига до земята. Според учените, появата на странното скално образувание е свързано най-вероятно с разрушаването на древна пещера от реката или след земетресение. Има легенда, според която на това място е имало лековит извор, край който идвали хора от най-различни места в страна, за да се лекуват. Както с всяка легенда, вероятно и при тази има доза истина, защото районът изобилства от пещери и карстови извори, като най-големите са при квартал Настан и близкото село Беден.

Местността около скалния феномен „Слона“ е популярно място за пикник и спортен риболов. През пролетта и лятото тук растат различни родопски цветя и билки, като мястото е приятно за разходки и излет сред природата. Поречието на река Въча пък се слави като едно от най-богатите на пъстърва места в страната. На това уникално място можете да се насладите на няколко часа спокойствие, да усетите силата на природата и да се заредите с нови сили за работното ежедневие. А когато тръгвате на път, не забравяйте да се хидратирате с Девин Минерална вода, която идва от сърцето на Родопите – чиста, нискоминерализирана, с уникален минерален състав и неповторим вкус!

Непознатите Родопи: Скалният феномен „Слона“

прочети още

Силата на легендата: пещера “Дяволското гърло”

Отново е понеделник и отново е време за работа. За повечето хора това е началото на новата работна седмица, изпълнена с предизвикателства, задачи и ангажименти. Аз не съм изключение. Признавам си, работя на пълни обороти. На линия съм от 9 до 6, а понякога и до по-късно. Аз съм като всички вас. Типичният градски човек, вечно зает, вечно бързащ, вечно онлайн. Но след вдъхновяващия ми уикенд в Родопите, сякаш имам сили да се справя с всичко.

От дете слушам разказите на приятели и роднини за прочутата пещера “Дяволското гърло”. Още в училище главата ми се изпълваше с образи, четейки легендите за Орфей - магията на песните му, вдъхновени от планината, божествената му мъдрост, както и неговата вечна любов към горската нимфа Евридика. Любов, в името на която Орфей слязъл дори в подземния свят, за да убеди Хадес - богът на смъртта да му върне непрежалимата съпруга.

Мястото, където според легендата се случила тяхната среща, е пещерата Дяволското гърло, намираща се в живописното Триградско ждрело, в сърцето на Западните Родопи. Точно натам потеглихме в петъчната вечер заедно с най-добрия ми приятел от студентските години. Не, не тръгнахме да търсим своята Евридика, но определено имахме нужда от един уикенд далеч от града. Не бях виждал тази пещера преди и наистина исках да разбера какво му е специалното на това място.

Силата на легендата: пещера “Дяволското гърло”

Отново е понеделник и отново е време за работа. За повечето хора това е началото на новата работна седмица, изпълнена с предизвикателства, задачи и ангажименти. Аз не съм изключение. Признавам си, работя на пълни обороти. На линия съм от 9 до 6, а понякога и до по-късно. Аз съм като всички вас. Типичният градски човек, вечно зает, вечно бързащ, вечно онлайн. Но след вдъхновяващия ми уикенд в Родопите, сякаш имам сили да се справя с всичко.

От дете слушам разказите на приятели и роднини за прочутата пещера “Дяволското гърло”. Още в училище главата ми се изпълваше с образи, четейки легендите за Орфей - магията на песните му, вдъхновени от планината, божествената му мъдрост, както и неговата вечна любов към горската нимфа Евридика. Любов, в името на която Орфей слязъл дори в подземния свят, за да убеди Хадес - богът на смъртта да му върне непрежалимата съпруга.

Мястото, където според легендата се случила тяхната среща, е пещерата Дяволското гърло, намираща се в живописното Триградско ждрело, в сърцето на Западните Родопи. Точно натам потеглихме в петъчната вечер заедно с най-добрия ми приятел от студентските години. Не, не тръгнахме да търсим своята Евридика, но определено имахме нужда от един уикенд далеч от града. Не бях виждал тази пещера преди и наистина исках да разбера какво му е специалното на това място.

Отклонихме се от автомагистрала Тракия в посока град Девин, няколко километра след Пазарджик. Половин час след като подминахме Девин, стигнахме и до крайната точка на нашето пътуване - село Триград. Тук пренощувахме в прекрасна къща за гости, където ни посрещна усмихнато и гостоприемно семейство. Насладихме се на истинския вкус на домашните родопски гозби, тишината и спокойствието на планината и след вечерята заспахме непробуден сън.

Съботната сутрин започна с ранната песен на птичките и свежестта на планинския въздух. След като закусихме обилно с вкусни палачинки, сложихме в раниците бутилка минерална вода и свежи плодове, и се отправихме към дълго чаканата ни среща с легендатa.

прочети още

“Дяволското гърло” – пещера със символично име. Класифицирана като пропастна, тъй като е формирана вследствие от пропадането на земни пластове. Основната й част се заема от най-високия подземен водопад на Балканския полустров. Той е разположен в Бучаща зала - втората по големина подземна галерия в България, след входната зала в Деветашката пещера. Името си залата дължи на смайващия грохот на водата, която пада от над 42 метра височина. Истински впечатляваща картина! Успяхме да се насладим на всяка от нейните извивки и причудливи форми, тъй като пещерата е осветена. За разлика от други подобни места в България, тук снимането със светкавица е позволено. Все пак не прекалявайте със снимките, за да можете да се насладите в пълна степен на преживяването.

Духът на Орфей допълва величествената атмосфера на този природен феномен. Релефът на прочутия музикант (според някои предания син на бог Аполон) показва пътешествието му из подземния свят в търсене на любимата Евридика. Митологичен е и изворът, бликнал от сълзите на безутешния Орфей, загубил завинаги любовта.

Да, Дяволското гърло е отнело най-скъпото в живота на Орфей, но за хилядите туристи като мен, природата на Родопите ни дава сила и енергия да се справим с предизвикателствата на ежедневието. В крайна сметка, всички търсим щастието си по пътя. Защото когато се обърнем назад, то е най-важното нещо, което остава.

Аз вече планирам следващото си пътешествие из Родопите. А ти?

Между небето и земята: Ягодинската пещера

Докато изключвам лаптопа, мобилният ми телефон започва настойчиво да звъни. Петък е, а големият стенен часовник в офиса показва 17:51. Време е да гася техниката. Телефонът обаче упорито отказва да повярва, че няма да вдигна. Скъсва се да вибрира с дразнещата песничка от „Маша и Мечока“. Боже, защо дадох служебния си телефон на племенника ми Петър, който не пропусна да се възползва от доверието на своята любима леля? Не, няма да вдигна. „Та-да-дам“, „там-дам“... Добре де, добре!

- Ало, да. – гласът ми изразява цялото ми петъчно изтощение.

- Лили, жива ли си?

- О, здрасти, Мила! – усмихвам се аз.

С Мила се познаваме от години. Тя е единственият човек, който може да ме измъкне от офиса за кафе или обяд. На нея се дължат най-забавните купони и случайни срещи в живота ми.

- Хайде, стягай багажа. Петък е.

- Да, знам, тъкмо тръгвам. Чакай, какъв багаж? – питам с недоумение.

- Отиваме в Родопите. – казва Мила, все едно е най-естественото нещо, което можем да правим през уикенда.

Между небето и земята: Ягодинската пещера

Докато изключвам лаптопа, мобилният ми телефон започва настойчиво да звъни. Петък е, а големият стенен часовник в офиса показва 17:51. Време е да гася техниката. Телефонът обаче упорито отказва да повярва, че няма да вдигна. Скъсва се да вибрира с дразнещата песничка от „Маша и Мечока“. Боже, защо дадох служебния си телефон на племенника ми Петър, който не пропусна да се възползва от доверието на своята любима леля? Не, няма да вдигна. „Та-да-дам“, „там-дам“... Добре де, добре!

- Ало, да. – гласът ми изразява цялото ми петъчно изтощение.

- Лили, жива ли си?

- О, здрасти, Мила! – усмихвам се аз.

С Мила се познаваме от години. Тя е единственият човек, който може да ме измъкне от офиса за кафе или обяд. На нея се дължат най-забавните купони и случайни срещи в живота ми.

- Хайде, стягай багажа. Петък е.

- Да, знам, тъкмо тръгвам. Чакай, какъв багаж? – питам с недоумение.

- Отиваме в Родопите. – казва Мила, все едно е най-естественото нещо, което можем да правим през уикенда.

- Моля?

- Ще покоряваме върхове, ще дишаме чист въздух и ще си почиваме. – търпеливо обяснява милата ми Мила. – Идвай, ще бъде забавно. Отиваме с няколко приятели. Ще се влюбиш в Родопите, ще видиш.

- Ами... – колебая се аз. – Нали ме познаваш, аз си обичам София, града, баровете и магазините... Никога не съм ходила по-далеч от Боровец, и то на ски...

След половин час аргументи, се оказвам в колата на път за Девин. Компанията е приятна, така че истински се наслаждавам на пътуването ни. Пейзажът се променя бързо и скоро всичко около нас е зелено – зелени са дърветата, планината, поляните и очите на Мила. Чувствам се добре, а усещането, че ще открия нещо ново, ме изпълва с енергия. Настаняваме се в къща за гости в Девин. Вечерта преминава весело с хапване на вкусни родопски специалитети – пататник, родопски клин, домашна питка, салати и чеверме. Храната е чудесна, а тишината и спокойствието на града ме карат да се отпусна напълно. На следващата сутрин поемаме към Ягодинската пещера. Тя се намира на 20 км от град Девин, в близост до родопското село Ягодина.

прочети още

До Ягодинската пещера води асфалтиран път, който преминава през живописното Буйновско ждрело. През целия път Мила не спира да говори за пещерата, която предстои да видим. Разбирам, че Ягодинската пещера е едно от най-популярните и посещавани места в Западните Родопи. Разположена е на десния бряг на Буйновска река, която в продължение на милиони години е пробивала скалите на околните баири, за да извае Буйновското ждрело. Самото ждрело е най-дългото в България със своите 7 км – от язовир Тешел до Ягодинската пещера.

В самата пещера се влиза на всеки кръгъл час. Тя има три нива и три входа, два от които са изкуствени. Влизането в пещерата става през специален тунел, който според данните от пътеводителя, е открит през 1971 г. и е дълъг 84 м. След като го преминем, навлизаме в естествената й част. Вътрешността ме оставя без думи. Усещането е като да си попаднал в паралелна реалност, древна, първична и неподвластна на времето. Веднага прави впечатление влагата и хладината, които те обгръщат в Ягодинската пещера. Постоянната температура тук е около 6 градуса. Влажността вътре е цели 95-100%! В пещерата даже има малки езера, образувани от капането на водата, която се стича по стените. Капките понякога се изсипват върху посетителите като ситен дъжд, което придава особен чар на мястото. Силно ме впечатляват и десетките причудливи форми на сталактити, сталагмити и сталактони, които приличат на замръзнали дървета или застинали във времето същества от друга планета.

Първият етаж на пещерата носи името Имамова дупка, защото срещу входа й някога селският имам имал воденица и навремето хората кръстили така цялата пещера. Тази част от пещерата е използвана и като укритие от жителите на село Ягодина, когато преди векове войската на Ибрахим паша дошла да смени вярата им. Според легендата, еничарите не могли да разберат къде се крият българите, докато едно дете не се разболяло и майка му излязла да намери билки, за да го лекува. Турците я проследили и стигнали до укритието, което се намирало навътре в пещерата. Решили да запалят огън пред входа на тунела, за да се справят набързо с „неверниците“. Така от дима в пещерата се задушили и загинали над двеста души, а в пещерата и до ден днешен се намират човешки кости на загиналите. Незнаен е броят на жертвите, които селата в този край са дали по време на походите на османската войска из Родопите, но планината винаги е била убежище и закрила за своите хора. Ягодинската пещера е само едно от местата в Родопите, които тихо пазят своите тайни, за да ги предадат на следващите поколения и да ни напомнят защо трябва да се гордеем, че сме българи.

На връщане към София повече мълчим, но в тишината се чувстваме по-близки. Някак без думи знаем, че следващият уикенд пак сме тук, за да открием нови места в Родопите и да бъдем близо до природата, до себе си, до мечтите си. Ще се върнем, за да се преоткрием отново. Там, където миналото среща бъдещето, а небето целува земята със стотиците ярки звезди на небосклона.

Открий магията на Родопите! Разгледай нашата уникална галерия, за да научиш повече за родния дом на DEVIN Минерална.

ГАЛЕРИЯ

Римски мост Кемера – село Змеица

Римският мост на Буйновска река

Скала Невястата (Турлука) – Смолян

Воден праг на река Манастирска

Меандрите на река Арда край град Маджарово

Късна пролет край язовир Кърджали

Брегът на язовир Батак

По течението на Фотинска река

Драматичен залез над язовир Доспат

Водопад Гюмберджията на река Белишка

Искаш ли да съзерцаваш красотата на Родопите всеки ден? Остави ни две имена и имейл адрес, и свали една от тези спиращи дъха гледки напълно безплатно.

БЮЛЕТИН

запиши

Благодарим ти за регистрацията! Свали оттук wallpapers с красивите снимки на Родопите и усети силата на природата в теб.